Цяла изследователска експедиция се е заела да издирва селището-призрак, което няколко пъти се появява и изчезва мистериозно.
Селото-фантом се намира в Сибир, Пермския край на Русия. Някои от жителите на областа Мальобка казват, са виждали с очите си мистериозното село. Един от тях е изследователят Валерий Якимов, който разказа, че кoгато е бил на 14 години се разхождал с приятели и попаднал случайно там.
Децата решили да се пуснат с лодка по реката, която преминава през Мальобка. Изминали около двадесетина километра и слезли от лодката с идеята, да се разходят до село Каменка, а оттам да се приберат през гората.
За да минат напряко младежите тръгнали през шубраците и така се отклонили малко от познатият им път. Съвсем скоро обаче разбрали, че това не е правилната пътека и са се загубили, след като попаднали в една напълно неизвестна за тях местност. Децата видели, че в шубраците има нещо като селски път, около който дърветата били прекършени и дори изкоренени, сякаш от там е преминал ураган. Повървели по пътя и пред тях изникнали селски къщи. Хлапетата доста се стреснали, защото до колкото им било известно на това място нямало някакво селище.
Младежите решили да разгледат къщите и установили, че те са напълно пусти, но сякаш хората които са ги обитавали са ги напуснати само преди часове. Дори в една от къщите печката била гореща, а на масата имало купа с прясно сварени картофи. Децата изяли картофите, понеже били доста уморени и решили да изчакат стопаните на къщата, които да ги упътят в правилната посока. Неусетно заспали. Събудил ги клаксон на камион. Момчетата изкочили от къщата и видели един ЗИЛ, който бил пълен с хора, които пътували към близкото село. Шофьорът им разказал, че след като карал по един стар и малко използван път, изведнъж паднала гъста мъгла. Когато тя се разсеяла се оказало, че се намират в непозната местност.
Момчетата се качили в камиона и потеглили в обратната посока. След няколко километра излезли на познатият им път и скоро пристигнали до Мальобка. Всички недоумявали как разстоянието се стопило с близо 30 км и са се озовали само на 5 км от дома.
Николай Суботин смята, че този необикновен случай може да се обясни само с явлението хрономиражи, при които могат да се наблюдават образи на селища или цели исторически събития, които са се случвали в миналото. По този начин могат да бъдат наблюдавани обекти, които са съществували преди хиляди години. Учените са се заели да проучат тези явления – може те да се окажат паралелна реалност или портал за преминаване през времето и пространството.
Изследователите от научната експедиция на област Мальобка разказват, че докато са работели в региона с часовниците им се случвали доста необичайни и странни неща. Понякога стрелките се въртели много бързо, а друг път забавяли своето движение. По тези места е бил забелязван и реликтов хуманоид – снежен човек. Според някои хора руското Йети е натоварено със задачата, да пази мистериозният свят от нашия.
Едно епично визуално пътешествие между д...
Триумфът на "Триумф"(С-400)
“Остава винаги един незаличим образ от минали картини – това, което наричате вие психометрия – тоест, ако вие знаехте как да го видите, един вид “отпечатък” от нашето пребиваване остава видим за очите на духа. Понякога вие сте имали примери за това, мислите, че са халюцинации, но те са абсолютно реални и разкрити по изключение пред вашите погледи... Мъничка майчице, нашите сенки обитават полесраженията ! Все още звучи музиката на ярсотните атаки и на Марсилезата ; потрепва знамето ... но това са продължени образи, а не обективна реалност. Тези явления си остават все още непознати за вашата наука ; при все това те са били установени от ясновидците, съществата, чиято духовна структура притежава непознато за другите развитие ; всичко това, което задвижва различните вълни, с които вие сте обградени, остава незаличим образ : фотография... Вие ще разберете този процес в съвсем близко бъдеще.”
Пиер се връща често на тази тема, обяснява, че измежду хилядите отпечатъци, записани на едно и също място, именно задвижването, предизвикано от едно излъчване на вълни от наша страна, ще побере също като в паметта желаната или страховитата картина и ще я задвижи :
“Става въпрос за една разновидност на телепатията, ще я нарека материалия, между вълни и вълни, която отпуска също като пружина донякъде стабилизираната картина ; тя преминава към движение, стимулирано от вълни, подобни на онези, които са я обливали, когато се е създала...”
Точно определени, редовни, периодични или изключителни атмосферни условия изглежда също могат да влияят благоприятно на явлението. Това вероятно би обяснило някои от случаите на поява на призраци. Ние винаги сме склонни да опростяваме, дори без да искаме и да свеждаме към едно единствено обяснение явленията, които самото ни незнание ни кара да приемаме като еднакви. Но безброй категорично констатирани видения на армии от призраци, продължаващи вечно една и съща битка, най-накрая биха намерили обяснение чрез същия този механизъм, описан от Моние.