ЛАМЯ:        Според древногръцката легенда, някога Ламята била любовница на Зевс, но след като ревнивата Хера убила детето й, тя била принудена да се крие в пещера и се превърнала в кърваво чудовище, похищаващо чужди деца. В българските народни представи ламята е чудовище подобно на Змея и Халата, носител на женското начало и често осмисляно като сестра на змея. Ламята прилича на огромен гущер с дълга опашка, кучешка глава и крила. Тялото й е покрито с жълти люспи и има по три или седем глави. Живее в планински пещери или езера, пази водите им и ги пуска на хората само ако й принесат човешка жертва. Ламята води битки със Змея в небето, в резултат на което се получават светкавици, гръмотевици, градушки и поройни дъждове.       В българския песенен фолклор мотивът за борбата между триглавата Ламя и Св. Георги се ползва с особена популярност. След като светецът посича чудовището от него потичат три реки  - от мляко, вино и пшеница, сюжет с широко отражение в църковната иконопис.

                                          ХАЛА          Думата е също от гръцки произход и означава "градушка". Халата е митичен свръхестествен персонаж, олицетворение на природните стихии – бури, порои, градушки, живеещ в планински дерета и пещери, пазещ облаците, дъждовете и ветровете. В народното съзнание халата представлява змиеподобно чудовище с шест крила и дванадесет опашки, която щом полети към небето причинява разваляне на времето, а от опашката й се изливат поройни дъждове. Вярва се, че когато се святка и започне да се гърми или се зададат градоносни облаци, то тогава орелът или добрият змей води битка с халата.”

              Виждате, че във фолклора по нашите земи идеята за драконоподобните (рептили) същества е застъпен широко. Изключваме пасажът за Халата, която е свързана с рептилите, но в конфликта си с тях, а не с гените... Едва ли само метеорологичните явления, еволюирали в персонифицирани архетипи са причина за тези вярвания, съхранени в българската колективна памет. Какво може да откроим след анализ чрез критично мислене: 1) Съществата подобни или свързани с дракони са толкова силно преплетени в битието на нашите български предци, че дори са класифицирани в три подвида: змейове, лами и хали. 2) Въпреки невероятните си сили и способности те водят битки  помежду си,т.е. тези божествени същности не са единни. 3) Някой от тях се считат за добри(тази оценка им е дадена на базата, че с агресивните си действия те предпазват хората и техните средства за препитание – вода и храна от своите подобни)  и се отъждествяват с орела, т.е той е символ на добрия дракон(този който защитава хората). Змията е символ на групата на лошите.

            Нека помним тези изводи и се прехвърлим на българската история.             Няма българин, който да не познава българския цар Калоян - най-малкият брат от Асеневци, които извоюват повторно свободата на България от Византийската империя и създават наново българката държавност.             Нека Ви задам един въпрос колко хора са се замисляли върху етимологията на това обичано българско име? Официалното твърдение, е че Калоян  е гръцки израз със значение - "хубавия Иван" (от гръцки - "калос”- красив, хубав  и от  „Йоан” – гръцката транскрипция на българското Иван) звучи правдоподобно, но...             ... това е само на пръв поглед, ако се замислим ще прозрем колко непонятно,нелогично и дори глуповато е това обяснение. Византийските хронисти свидетелстват, че самите гърци наричали Калоян, заради неговата жестокост, - „Скилойоан” - "Иван - Кучето".             А как ви звучи друго обяснение, че коренът на името  „Кало” идва от "хала", тъй като  може би не случайно годината по прабългарския календар, в която той се възкачва е годината на дракона? 

            В тази връзка нека видим един отрязък от описанието на английски за драконите в Уикипедия, която противоречи на предишната статия в часта й за Халата.             „However, in Serbian and Bulgarian folklore, dragons are defenders of the crops in their home regions, fighting against a destructive demon Ala, whom they shoot with lightning”. Превод:             „В Българския и Сръбския фолклор драконите са защитници на реколтата в районите, които обитават и се бият срещу разрушителния демон Ала(Хала), когото обстрелват със светкавици.”             Налага се изводът, че по българските земи драконите са пазели народата и реколтата от повелителите на климата(ХАРП?) – халите. В годината на дракона обаче на престола на българската държава се възкачва владетел от кръвните линии на халите и чрез този свещен съюз превръща България в империя. Замислете се над това – езотеричният заряд, който носи, няма да го намерите в нито един учебник по история... 

Замислете се защо византийският император е наричан Василевс на името на митичното чудовище Базилиск, което е представяно като част от семейството на драконите. В тази връзка Калоян Халата се бие срещу византийските и латински Базилиски. Ето защо, търсейки архетипна легитимоност, за византийските хронисти е изгодно да наричат Калоян – Хала, а да представят техните императори като Дракони (Базиликси), които защитават реколтата и поминъка на населението в подчинените им феодални територии. Политическата пропаганда на мултивидово и ДНК ниво е съществувала и тогава, работейки с пълна сила. Да търсим обективност и плурализъм в сведенията на византийските и латински хронисти е абсурдно, тъй като дори и при една грешно написана дума василевсът/императорът е имал правото да им изтръгне в буквалния смисъл езика и/или да им отреже ръката/главата. 

В тази връзка да нека си припомним, че в кореспонденцията си с папата Калоян се представял като император на България и Влахия. Да не забравяме, че по-късно легендарният Влад Дракула (в превод Влад - сина на дракона) става члена на Ордена на дракона и защитава Християните на Балканите и в частност Влашко. Дали пък не е далечен родственик на сина на халата – Калоян? Това ще разберем малко по-късно...


Разгледайте внимателно паметника (или поне негови снимки отблизо) на Калоян и Асеневци във Велико Търново. Може би не е случаен фактът, че броните са им изобразени като люспи на дракон...Иван Асен II прави с ръката си магически сиджил под зоркия поглед на соколите на Хор и под тяхната егида стои Изида с младенеца (не дева Мария – издава я специфичното египетско наметало за глава, което можем да видим дори и на главата на Сфинкса)... Наистина божествено триединство 3 в 1 - неочаквано интересна комбинация...

А като казахме Асен, знаете ли какво означава това най-популярно царско име от Втората Българска империя, наречена умалително и презрително от поколенията евтиноплатени национални предатели-историци „държава”? Няма да намерите истинския отговор в български сайт или книга, защото всики те са писани или повлияни от същите тези измекяри. Ще прочете само смехотворните твърдения, че името от турски произход, но не се знае какво точно значи. Хайде бе, цели династии царе са го добавяли към името си, а не са знаели какво точно добавят. Колко прост трябва да си да вярваш в този абсурд, а още повече да си съгласен данъците, които плащаш да издържат шайката мошеници в историческите факултети, придаващи поколения наред на наглите си лъжи институционален характер под формата на наука?  Никой средновековен владетел не би прибавил към името си други такова или прозвище, ако то не е натоварено с ясна и силна смислова стойност. Не забравяйте, че през Средновековието за аристокрацията етимологията, хералдиката и генеалогията са били водещи науки с култов статус. Така е и в сегашни времена, само че илюминати са изместили фокуса от тях, но както винаги не са устояли на изкушението да скрият истината за името Асен под носа ни... http://en.wiktionary.org/wiki/asen Разгледахте ли този линк? На тези които не знаят английски, превждам – това е страница от най-големия електронен речник – приложение на „Уикипедия”, който ясно ни доказва, че името „Асен” като съществително съществува в пет говорими езика, сред които няма нито един с тюркски(турски) произход. Ето значенията: На езикана на Абенаките – скала, камък. Абенаките са съществуващ и до днес народ, наши братовчеди, които както и много другия местни североамерикански племена свързават произхода си с Плеядите. Сега навръзвате ли точките – Хали, Аси, Плеяди? Техен е митът за първата майка жертвала тялото си (гените си?), за да ги създаде - красива история за ботаническа отдаденост, съчетаваща в алхимично едниство звездна светлина от плеядите на рептилска подложка... кой знае... може би... 

Абенаките са отъждествявали камъните и скалите с асите, тъй като за разлика от тях и тяхно най-голямо очудване не са живеели в юрти(вигвами), а в камени градове. А кои са асите? Отговорът намираме в други два езика – шведски и датския, в които „асен” е членувано в пълен член, единствено число име на скандинавските богове „аси”. Име поради значението си останало неизменено от стария протоскандинавски език. Между другото именно пълният член в българския език ни показва, че той се родее много повече със скандинавските езици отколкото с тези на славяните, клише, което вечната дружба с неразрушимия СССР ни натрапваше. Идентичността на имента показва, че скандинавците и техните богове асите са имали имали дълготрайни контакти със североамериканските племена много преди агента на Инквизицията Колумб.

Другите два езика, в които се среща „асен” са романския(говорим в Щвейцария и Северна Италия) и уелския (диалект на английския). При тези два езика значението е силно негативно и ознчава... „магаре”. В това обаче няма нищо случайно - романският и уелският език  са силно повлияния от рептилско-сатанистката кулура, което е отпечано и на официалните им гербове – кървав дракон, изплезил дяволска опашка и козел с еректирал пенис:

     


Основата е латинската дума „asinus”, която идва от шумерското „anše”. Както добре знаме от статията за „Илюминати срещу дракони...” Римската империя е продължител на шумеро-вавилонската рептилска люпилня на Илюминати. Така че съвсем логично потомците на влечугите с чиста синя кръв да нарекат презряно животно като магарето на техните заклети врагове – асите (халите). Сега разбирате, че името Асен, когато е ползвано от българските царе е не само лично име, а по-скоро номен (родово име). Буквално означава - еди кой си от кръвната линия на Асите. С тази си функция Асеневци може да се проследи още в Римската империя в номена Asinius, който един малкото родови имена, на които дават етимологичен произход, който е свързан неправилно с „магарето”. Това обаче е по-късно наслагване от сервилни лигвисти и историци. Никой от гордите римски аристократи не би опозорил рода с такова  прозвище. Потомци на асите също са участвали в създаването на римската империя, възникнала като първоначално като република с характерния за асите военно-демократичен строй. В последствие с нарастването на фракциите с преобладаваща рептилска генетика, Рим се изражда в еднолична империя с пирамидална властова структура, а родовете предимно обвързани с кръвната линия на асите биват осмяни и сравнявани с магарета. Правим го и в наши дни на улицата особено като шофираме нали? В този аспект повече светлина ще ви даде книгата „Синя кръв, истинска кръв” на Стюарт Свредлов (за съжаление не е преведена на български), а за по-езотерично настроените „Златната клонка“ на Джеймс Джордж Фрейзър. Споменът за участието на Асите в основаването на Римската империя е запазен в митологичната памет на турските народи, което са взели името, но не дават неговия произход. В легендите на гьоктурците (пратурците) Асена е мъжко име, което е дадено на на един от десетте синове на митична богиня – вълчица.(Тук не нужно дори да се привеждат други доводи – създаването на Рим през 7в. преди Христа предхожда с близо 13 века първите пратурски военно-племенни образование, споменати най-рано като  етноним през 6 в. след Христа в китайски извори). Убдете се сами: http://en.wikipedia.org/wiki/Asena Този турски мит пряко кореспондира с легендата за синът на аса Локи (необичащ да спазва расовата хигиена на събратята си, синът му от нефилимката Ангрбода е изобразяван като вълк – Фенрир, както и с тази за Ромул и Рем, песоглавия свети Христофор и египетския бог Анубис. 

От доста време се говори за съществуването на реална рептилоидна цивилизация, която живее паралелно с нас на земята. Те знаят за нас, но ние не знаем за тях. Имат телепатични умения /които може би са вид технология/ и умеят да сменят формата си /което може би е следствие на тази технология и не се променят наистина. Приличат си на рептили, но ние ги виждаме като нас/. Това е един дуалистичен свят /нашият/ където всичко може да бъде класифицирано като добро, лошо, има го, няма го, съществува, не съществува, доброто е само добро, а лошото-само лошо. В този свят логиката е, че съществува само и единствено тогава, ако го пипнеш или видиш.
Всъщност това е доста грешно, в природата тези опростени модели не работят много много добре. И в крайна сметка кой е добър като хала, дракон и кой е проявление на злото свързано като рептил !?!? Въпроси въпроси, стига се пак до отношение ...