Чрез специален механизъм клиентите се притискат, ограбват, а имотите им се продават на безценица 

Веска Волева, адвокат 

В последните години почти всички банки в България станаха частни. От тях български са само две или три. Всички останали са чуждестранни. Седалищата на банките- майки са в съответната държава.

Ситуацията във връзка с упражняването на банкова дейност в България също е принципно различна. Текстовете по отменения ГПК, отнасящи се до бързото производство по издаване на изпълнителен лист, ползваха държавните банки с всички произтичащи от държавната собственост права и задължения.

Частната собственост на банките /при това чуждестранна/ промени коренно ситуацията. Тъй като тя е обусловена от стремежа към непрекъснати високи печалби, единствено законовата регулация е тази, която би защитила българите /потребители и малък и среден бизнес/ от монополните привилегии на банковия мениджмънт.

Такава регулация обаче липсва. Ръцете на топ-банкерите бяха напълно развързани от закона. Това им даде възможност буквално да издевателстват над българския народ и бизнес.

Причината се корени в новоприетия през 2007 година Гражданско-процесуален кодекс и по-специално в чл. 417 от него, относно издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този текст банките по права са приравнени на държавата и общините, без тези права да са обвързани с каквито и да е задължения. Именно този текст отприщи

монополна вълна, която е на път да съсипе не само бизнеса,

тя може да остави България без население.

Когато държавата или общините се възползват от този текст, те следва да се съобразяват и да изпълняват множество законови изисквания, включително и държавен одит, и ограничения относно представляващите ги лица – относно наличие на конфликт на интереси, свързани лица и други. За банките и банкерите такива изисквания липсват. Поради това дъщерните фирми на банките, които по предмет на дейност обхващат всички сфери на обществото, са уродливо явление, което изкривява пазарните отношения и цялостната икономическа картина и води до тежки негативни последици за обществото и бизнеса.

Тези фирми в голямата си част се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките. Техният предмет е: застрахователна дейност; колекторска дейност – събиране на дългове!?; консултантска дейност; покупка, стопанисване и продажба на имоти /купени на безценица от съдия-изпълнителите по дела на съответната банка/; фирми, на които банките цесират вземанията си и т.н. Много често тези фирми са чуждестранни- регистрирани в държавата, където е седалището и собствеността на съответната банка-майка.

Механизмът за натиск и ограбване

на клиентите е следният:

По извлечение от сметка, което по никакъв начин не се контролира /тъй като производството е едностранно/ съответната банка заявява какви пари и дължи потребителят или фирмата заемополучател.

Съдът проверява това извлечение само от външна- формална страна, т.е. дали документът е озаглавен „извлечение от сметка”, дали е подписан и подпечатан, но не и по същество – дължат ли се парите.

Тъй като липсват контрола и защитата на заинтересованата страна, банките надуват задължението, като го натоварват с всякакви несъществуващи задължения – лихви, измислени разноски и допълнителни плащания, разчитайки на сложно уредения ред в ГПК, който възпрепятства защитата на заемополучателите.

Потребителите на кредити голямата си част са далеч от тази материя; умишленото и усложняване снижава до минимум шансовете да се защитят.

Единствената хипотетична възможност за ощетените кредитополучатели е възражението по член 414 от ГПК. Той обаче не следва по ред и номерация процедурата по чл. 417 от ГПК, а е уреден в предходен по номерация текст. Тази уж случайна грешка в комбинация в член 420 от ГПК, съгласно който възражението не спира принудителното изпълнение, доведе до

продажба на безценица на имотите на хиляди българи,

които останаха без дом и без препитание. Тъй като ипотечната криза срина цените на ипотекираните имоти и поради голямото им количество, същите бяха продадени на символично ниски цени.

За това допринесе и друга промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно която оценката на имота, предмет на публичната продан, извършена от съдия-изпълнитл, не подлежи на съдебен контрол. За сведение, в стария ГПК цената на изнесените на публична продан имоти подлежеше на съдебен контрол и от съда бяха установявани драстични разлики в цените – 5 до 6 пъти. Българският законодател остави без защита потребителя и бизнеса и в тази му част. Това доведе до безконтролност при публичната продажба на имотите и възможност за уговорки между банките в качеството им на взискатели по изпълнителните дела, техните дъщерни фирми и съдия-изпълнителите.

При тези продажби като кандидати за продавните имоти в голямата част се заявиха дъщерни фирми на банките – взискатели или свързани по някакъв начин с тях лица. Поради ниската цена на имотите покупката им се явява изключително изгодна за тези фирми, зад които явно стоят банки. Данните за това лесно се установяват в Търговския регистър и в службите по вписвания. Ниската цена на имотите и гореизложеният начин за злепоставяне на интересите на потребителите доведоха до това, че продажната цена покрива само една малка част от и бездруго спорните дългове на уж задължените лица; нещо повече, посяга се и на другите им имоти, ако има такива, както на заплатите, колите и всички останали активи.

Поради съзнателната политика на заблуда на потребителите при договарянето, неравноправните клаузи, предварително изготвените бланкови договори, неподлежащи на промяна и т.н., към тези договори бяха включени и близки роднини на заемополучателите – родители, деца, братя и сестри. Това вкара в изпълнителните дела и техните имоти, които също са ипотекирани и съответно разпродадени.

Тази армия от съсипани хора напусна държавата в търсене на препитание, бягайки от икономическия терор в България, в основата на който стоят законови промени, умело мотивирани и прикрити по всякакъв начин. Самоубийствата на цели семейства е следствие от тази политика; на това е само началото, краят ще бъде катастрофален за държавата.

Истината е:

законодателят напълно съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги. Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес.

В същото време се толерира привилигерованото/монополно поведение на банките, които, противно както на юридическата, така и на елементарната житейска справедливост, поставиха българина и българския бизнес на колене пред чуждестранните корпорации; от своя страна и без притеснения те предприеха незапомнено ограбване и изнасяне на национален капитал извън страната.

Приравнявайки банките с държавата и общините, законодателят удобно е пропуснал да въведе и съответните задължения за тях. Така допълнително беше насърчено голямото ограбване на България. Обществото ни де факто е поставено на колене. Безогледната лихва, непозната никъде по света, бе съчетана с едностранно задкулисно заповедно производство, което не само лишава заемополучателите от каквато е да е защита, но и не спира действията на съдия-изпълнителите до окончателно решаване на споровете. Дори и да спечели такова дело, на „длъжника” вече му е продаден имота; всичко става безсмислено, банката му е присвоила всички налични активи; за него остава един лист хартия – съдебното решение, че не дължи тези пари.

Банките, като един обикновен субект в гражданския и търговски оборот, следва да защитават интересите си, но в едно класическо исково производство.

Там състезателното начало дава възможност на всички правни субекти да бъдат равнопоставени, да изложат тезите си и да представят доказателства. И едва когато в това исково производство се установи истината, следва да се пристъпи към изпълнителни действия и разпродажба на имотите и активите на доказания длъжник. Именно в това производство страните се призовават, предоставят им се доказателства, дава им се възможност и те да представят такива.

В заповедното производство всичко е задкулисно,

едностранно, без уведомяване, с изненада и с предизвестена служебна победа за едната страна. Горното, както вече казах, е съчетано с неоспоримо ниски, дори смешни цени на имотите. Всичко това е за сметка на българския народ и българския бизнес.

След като дъщерните фирми изкупят имотите на потребителите и фирмите на символични цени, те предлагат на бившите собственици да им ги продадат отново, но вече на други – пазарни цени или да им ги отдадат под наем.

Що се отнася до фирмите – бизнесът им е съсипан, работниците в тях са уволнени; те, заедно с работодателя, остават без доходи и без препитание. От своя страна те престават да обслужват задълженията си и кръгът се затваря.

Такъв е механизмът за източване на България, както по отношение на национален капитал, така и по отношение на човешки капитал.

Най-неприемливото е, че пострадалите са хора и фирми, които желаят да си заплащат задълженията. Болшинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни. Липсва коректност от страна на банките обаче.

Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банките: