Под тази ръждива стара метална тапа е една от най-големите мистерии на света. Макар диаметърът на тази дупка да е само 23 см, дълбочината й достига 12 262 метра.

Колският свръхдълбок сондаж, намиращ се в Колския полуостров, в Печенегския минен район на Мурманска област, който пострада сериозно от наводнения напоследък, е най-дълбокият сондаж в света.

Мястото е избрано заради Балтийския щит, който се намира в тази част на Русия, известен с най-старите скали на континента Европа, а целта е била Русия да победи САЩ в състезанието кой ще достигне до границата на Мохоровичич. Това е зоната, която разграничава земната кора от слоя, разположен непосредствено под нея – мантията на Земята.

Междуведомственият научен съвет на СССР по изучаване на недрата на Земята и свръхдълбоките сондажи стартира проекта през 1962 г., но мистериите, които тази дупка разкрила се анализират и до ден днешен.

В процеса на работа са опровергани няколко теории. Изследователите са очаквали да има преход от гранит към базалт между 3-ия и 6-ия километър, за което са съдили по бързо разпространяващите се сеизмични вълни, предполагащи началото на базалтов фундамент.

Такъв не е бил наблюдаван. Вместо това са отчетени силна горещина и налягане. Наличието на вода, която изпълва пукнатините на такава дълбочина, също се оказва изненада.

Множеството микроскопични вкаменелости на дълбочина 6-7 километра също са неочаквана находка, при това съвсем съхранени от горещината и налягането. Според учените температурата на 12 км под земното равнище е трябвало да достига 100°C, но на практика тя е 180°C, като се предполага, че на 15 км дълбочина би била от порядъка на 300°C.

Интересното около тази дупка е, че благодарение на нея е изучено е физическото поле на Земята, анализирани са кристалните вещества, техният произход и еволюция във времето.

Изпълнена е и една от най-важните цели – да се състави пълна картина на цялата дълбочина на сондата. Пробите, изкарани от дупката обаче, изгубили свойствата вследствие на различното налягане на повърхността.

Друга подробност е, че след дълбочина от 5 километра материалът, който се изкарва на повърхността, е около 30% от дължината, а след 9-ия километър – отделни късове с дебелина 2-3 сантиметра и то от най-стабилните слоеве.

Фактът, че Колският сондаж е засекретен обект от самото му начало придава още повече към мистерията му. Това се е случило заради близостта му до границата с Норвегия и статута му на научен приоритет. Първият чужденец, който я посещава, е директор от Чехословашката академия на науките.

За останалия свят новината, че СССР дълбае най-дълбокия сондаж на планетата, достига по-скоро като слух. Официално е представена с обилна информация на Световния геоложки конгрес, който е проведен в Москва през 1984 г.