Етап 1 – смяна на системата:

Замяна на старата система с нова, което включва нови хора на власт, нови вярвания, нови идоли, нови „яки неща“, нови суб-култури (чалга…) и всичко ново, предимно нови лъжи, на които масите вярват понеже такива смени винаги имат добро медийно покритие. Първи етап има като основна цел да надъха народа, един вид да напомпа едно фалшиво вярване, че „новото“, което, разбира се, е пълен фарс, „най-после ще сложи край“ на старото и всички ще пием френско вино и ше мааме ирански хайвер по 200 грама на порция...

Етап 2 – елиминиране на отраслите носещи икономическа независимост:

Систематизиран СРИВ в системите генериращи реалната икономика, тоест срив в производството, или другояче казано – елиминиране на системите, позволяващи независимост и имплантиране на нови системи носещи зависимост и дълг на държавата. Това според тях е демократизиране, което в същността си е елиминиране на капацитета за самоиздръжка на ниво държава, което води до същото на всички нива оттам надолу. Ясен пример ви е държавният стандарт, тази малка и допреди време задължителна книжка, която показваше кое как се прави. Благодарение на нея тогава ядяхме истинско сирене произведено от истинско мляко, а аспартамът беше в категория „канцерогени“, където разбира се наистина принадлежи, а кокошките по фермите дори се разхождаха свободно и снасяха истински щастливи яйца. Това е селскостопански пример, но поне е ясен, защото става въпрос за нещо базово, за което днешният българин изобщо не е сигурен...понеже „демокрацията“ е дала право на избор и сега е легално да се яде сирене направено от 50% отрови + 50% масла, и нито грам прясно мляко. Извън селското стопанство, което между другото у нас е било на много високо ниво, стоят всички останали отрасли свързани с производство и търговия, тоест това което носи реалната икономика, та когато съвсем спре кредита ще трябва да се питаме: „Ми ся що че ядем?“. Поколенията на 60-те и 70-те години със сигурност са учени как да засадят една връзка домати и дори са минавали военна подготовка, ами за тези от 81-ва година нататък? А днешните деца, според които млякото идва от супермаркета?

Етап 3 – да повярват в свободният пазар:

Тук е важно да се отбележи митът за „свободният пазар“, който изобщо не е свободен, а генерира все повече монополи. Това е „камуфлажен елемент“, самият термин няма истинско покритие, защото ако забележите в ден днешен се набляга на елиминирането на малкия и среден бизнес за сметка на големите монополи. Това не е free market folks, това е елемент от унищожението на вашият капацитет за самоиздръжка – Те не искат вие да можете да имате капацитета да се самоиздържате, защото ако е така – Те губят контрола над вас.

• Приватизация, която е елемент от описаното по-горе, но заслужава собствена подточка. Ако една държава е управлявана от народни избраници, кой шибан рационален и сериозен ум би допуснал отрасли като образованието или здравеопазването да минат в ръцете на частни бизнесмени? За това говорим – шибанящина, и то без да споменавам всички други сринати отрасли в една държава като нашата, която впрочем изобщо не е наша, отдааааааааааавна не е наша...

Именно в такива неща се състои „западната демокрация“, за която толкоз много рева простолюдието у нас – и си го получиха разбира се. ЕС имаше нужда от краен квартал и получи целите Балкани, като най-смешното тук е, че гърците се имат за свръх-раса, те не са „обикновени балканджии“.

От другия край на океана, президентът Уго Чавез, един от главните магистри на интер-американската ложа „Libertad“ [„Свобода“ – втората най-стара в Латинска Америка след ложата „Independencia“ („Независимост“)], основана от самият освободител Симон Боливар, правеше точно обратното – реши да си върне златото оставено от предните мандати (марионетки на ЦРУ...) в европейски и щатски банки. Войводата Уго Рафаел Чавес Фриас инициира друг международен калабалък.

Аржентинският изследовател и виден експерт по темите на НСР, Адриан Салбучи, казва че терминът „Нов Световен Ред“ се използва за пръв път през 1919 г. по време на съставянето и последвалото подписване на Версайският договор, който, както предполагам се досещате, е един от основните мотиви за избухването на Втората световна война. Но това е само на официално ниво, а както знаем под-официалните нива обикновено са тези, в които се съдържат истинските работи, особено когато става въпрос за масонство и политика. Всъщност терминът е използван за пръв път именно от Адам Вайсхаупт през 1776 г., когато сам той създава и написва принципите вдъхновили идеите зад Novus Ordo Seclorum, украсявайки тези си писания с традиционните масонски символи + пирамидката с окото, което вижда всичко (1 dollar baby, yeaaaah, 1 dollar).

Принципите заложени от Вайсхаупт в това, което днес наричаме идейна база на един „Нов Световен Ред“ са именно:

• събаряне на монархиите и всякакъв вид организирано правителство от „стария ред“, без разбира се да се барат техните мрежи, има се предвид такива монархии като Швеция например...

• премахване на частната собственост

• премахване на индустриите осигуряващи, в маса, прехрана на гражданите, гражданите да нямат право да организират кооперации

• премахване на социалните класи

• премахване на правото на наследство

• унищожаване на концепциите за патриотизъм и национализъм

• създаване на Световно правителство и механизми за световен финансов, икономически и военен контрол

• премахване на концепцията за семейство, така, както той е бил разбиран досега

• забраняване на всички религии

• установяване на нов официален планетарен атеизъм

Приятели, говорим за „добродетели“ изречени в 1776 г... А случайно да изглеждат супер актуални? Бе да не би Маркс да е чел нещичко някъде? Пък и не само той... Та както виждате „добродетелите“ на Вайсхаупт звучат доста актуално и това е така, защото все още се работи по тях с пълна пара. Изобщо нямайте съмнение в това. Проектът за световно централизирано правителство винаги е бил поддържан от масонските организации – абсолютно винаги. Има дори още по-ранни данни относно промотирането за идеята за НСР – масонският идеал за „универсалната демократична република“. Няма смисъл да я датираме, защото няма да ми стигнат датите... стара колкото самото масонство, но ще отбележа, че е била доста лансирана и промотирана от Ramsay – великият магистър на френският ритуал, който говори за тези неща документирано преди Вайсахупт да се разпише в ранглистата на „топ масон серсем“ – през 1741 г. В масонството, фундаменталната база на „универсалната демократична република“, е абсолютната толерантност, която се издига до основен политически принцип според масоните, нещо което е абсолютно актуално и днес, и на всичкото отгоре се вижда ясно и истинското му лице в огледалото на „западният демократичен модел“, който разбира се е толкоз демократичен колкото и аз съм католически свещеник.

Тези момчета разбират перфектно времето... На тях не им пука дали в своя си живот ще станат свидетели на промените, които промотират, не... не им дреме за това. Те просто знаят, че участват в неща, чийто успех е въпрос на време, и нищо повече от това. Те не бързат и не се хабят бързайки... Може много да се научи от тях, вярвайте ми.

Един от тогавашните им идеали е бил еманципацията на американските колонии (за това ще прочетете в детайли по-долу), именно те отприщват борбите за независимост в британската и испанската империи, нещо което в Испания се разиграва с огромен политически скандал в лицето на генерал Риего, който се опълчва официално срещу краля и армиите му се обръщат срещу короната. Риего е, разбира се, либерал и масон.

Дотук с толерантността обаче, защото тя се прилага само на тези, които толерират, за всички определени от тях като „не-толерантни“ има нулева толерантност и именно там започват сагите с убийствата. Войната им срещу католицизма и другите религии никога не е спирала, това е изразено добре в избиването на хиляди религиозни дейци през 19 век в Испания, Франция и Америка, деяния зад които стои масонството. Нищо, че много масони са „религиозни хора“ и че някои от степените и ранговете вътре в организацията носят и християнски имена... Не, не – не се бъркайте въобще, защото шефовете им от горните нива си знаят прекалено добре работата... Разбирате ли? Те са като българи на служба в турската армия (1 към 1 с днешните български политичари), когато турската армия реши да „иде с добро“ тя не праща мустакатия анадолски високо планински джентълмен, не... Тя праща Николчо Караибрахимов от Луковит, който е „близък“ за местните само защото е от тяхната кръв, а те не са особено интелигентни колкото и да произлизат от Аспаруховата рода... не, те са прости селски чиляци и само защото Николчо говори техният език – то вече идеите на турската армия са прокарани, защото масите ги приемат, ей така от „близост“. Никога не подценявайте тези хора. Те са абсолютните експерти.