„Няма никакви доказателства. Няма и органи на властта. Няма президент, академия, съд, конгрес или сенат на тази земя, които имат познанието или силата да решат какво ще бъде познанието на утрешния ден. Няма никаква полза да се опитвате да докажете нещо на някого, за което той си няма ни най-малка представа или пък се страхува от неговата предполагаема сила. Само добрите стари правила, чрез които учим, евентуално ще ни донесат разбирането за това каква сила е нахлула и завладяла нашето земно съществувание.“
Инвазията за която Вилхем Райх говори в своето встъпление към книгата си „Контакт с космоса
“ е завладяването на Земята от разумни същества, които идват от външния космос. Много малко копия от тази забележителна книга са налични днес поради факта, че тя е била горена и забранена от тогавашните власти! Същевременно невероятните опити, които провежда Райх през този турболентен период са заметени под килима от „ортодоксалната оргономия“.
Да се говори открито за опитности свързани с НЛО и днес предизвиква присмех и любезни усмивки зад които се крие пълно неверие. При това положение си представете атмосферата през средата на 50-те години, когато Райх не само твърдял, че съществуват космически посетители, но внимателно документирал своята битка с „нашествениците“ и същевременно разработвал своята така добре позната технология за разбиване на облаци.
Райх наименувал космическият апарат, който наблюдавал „Ea“ – „Е“ –за енергия, и „а“ за алфа или за нещо първично. Ea също така представлявал и Енигма...
„Ea е ново събитие без прецедент в нашия живот“ – пише той. „Човечеството, с изключение на няколко философи, си няма никаква идея за възможността да нахлуят посетители от външния космос. Земляните не са разработили възглед, метод или научен прибор, за да се справят с този проблем. В допълнение хората са заложили в своите поколения структура на характера и начин на мислене, които силно пречат в реализирането на един нов подход към този факт. Това става чрез присмех, клевети и очерняне и накрая директни заплахи към самото съществуване на пионера, който иска да изследва този въпрос. Следователно нашият нов подход трябва да започне абсолютно начисто – все едно науката не е съществувала досега.“
Способността на Райх да „започне начисто“ е дала облик на неговия революционен подход към психоанализата съвсем рано в неговата кариера – доста преди да напусне ограничаващия климат в Европа и да отиде да преследва своите идеи в „свободна“ Америка. Той е познат най-добре със своите изследвания свързани с фундаменталната енергия на живота и за неговите спорни методи относно секс терапията. Неговият най-голям принос към „истинската наука“ е неговото откритие или по-скоро преоткритие на нещо наречено „оргон“ – живителната енергия, която стои в основата на съществуването. Блокажите в свободния поток на тази енергия във всеки индивид причинявали „брониране на неговата личност“, което блокирало спонтанната изява на радостта от насладите на живота. Природата на тази космическа енергия зависела от обстоятелствата и тя функционирала или като даваща живот, удължаваща живота и репродуктивна сила (OR), или при липса на тези условия – тя се превръщала в убиец на живота (DOR). (Повече за тези понятия можете да откриете в „Проектът Монтоук
“. – бел. Alien)
По време на своите „оргономични“ изследвания Райх успява да измери тази енергия на оргона и успешно третира много пациенти с оргонния акумулатор – специално направена кутия, в която се концентрира енергията на живота. Точно този неортодоксален метод е причината за гнева на Агенцията по храните и лекарствата (FDA). Атаката която те започват и осъществят води до задържането на Райх и неговата смърт във федерален затвор.
Според FDA оргонната енергия не съществува. Техни представители заявяват официално това на съдията. Декларирайки, че космическата енергия не съществува, било „очевидно“, че откривателят му или е „шарлатанин“ или е „лунатик“. Все пак това било „рационалното“ и ортодоксалното решение базирано на една механична наука залепена за своите концепции за една мъртва вселена.
За Райх вселената била изцяло жива и неговият подход към научните изследвания бил функционален – той вземал предвид субективните възприятия и емоции на изследователя. За да види нови неща „начисто“, да очаква невъзможното да се окаже истина – това принадлежало към емоционалната екипировка на един истински пионер и учен.
„Ние не трябва повече да се осланяме на публичното мнение или на несъществуващият авторитет за неща които са напълни непознати и странни. Ние самите постепенно трябва да се превърнем в експерти по придобиване и овладяване на знанието на бъдещето.“
Първият контакт
От историческият експеримент „Oranur“ проведен през 1951 г. Райх знаел, че ядрената радиоактивност имала силно вреден ефект върху живия океан от енергия в който всички ние живеем. От наблюденията, които били направени на реакцията на милиграм радий поставен в оргонния енергиен акумулатор, Райх знаел, че има антагонистична връзка между енергията на живота (етер/прана и т.н.) и направената от човека ядрена енергия, която наскоро била освободена над планетата. Ефектът на ядрения „дразнител“ изглеждал извън всякакви пропорции в сравнение с физическото количество на радиоактивният материал. Дистанцията на този много интересен оргонен анти-ядрен ефект изглежда достигала много по-далеч отколкото действителната радиоактивност на самия материал. Тогава Райх си помислил, че оргоновата енергия е континуум и тази анти-ядрена реакция на животворната енергия (Oranur) се уголемявала и пресъздавала себе си по начин, който бил много отвъд пределите на обикновената ядрена реакция.
Разработката на „разбивача на облаци
“ бил последствие от експеримента Oranur. Около мястото на първоначалната лаборатория на Райх в Мейн атмосферата станала много замърсена с DOR. Черните и мрачни DOR-облаци били забележително подобни на това, което по-късно щяло да бъде наречено – замърсяване на въздуха или смог. Тези облаци били налични дори когато греело силно слънце и когато те се насъбирали – атмосферата се чувствала като „задушаваща“, небето губело своето сияние, а животните и хората усещали летаргия и други симптоми на физическо неразположение.
Не само, че облаците DOR имали пагубно присъствие, но и черна прахообразна субстанция се спускала над местността. Това била субстанция, която Райх по-късно директно асоциирал с присъствието на Ea в небето над града Рангли. Точно тук НЛО-та започнали да се появяват – големи жълти и червеникави пулсиращи „звезди“, които били лесно различими от планетите и синкаво оцветените фиксирани звезди.
Преди това Райх нямал никакъв опит по отношение на НЛО и никога не бил изучавал този въпрос. Сега той бил изправен пред директна конфронтация. В някои нощи можело да се видят 3 или 4 Еа, които кръжали из небето. Те правели атмосферата черна, но чрез мобилизиране на „разбивача на облаци“, Райх успял да пречисти въздуха и да направи небето синьо отново. Точно при тези ексцентрични обстоятелства се появило „космическото оръжие“ и войната с Еа започнала.
„Чрез разбивача на облаци направих действителен контакт с един светещ обект в небето на 12 май 1954 г... По време на целия този час хората на земята видяха за пръв път в историята и науката две „звезди“ на запад, които намалиха своя блясък няколко пъти, когато космическата енергия беше изтеглена от тях... На този знаменит ден беше направен сравнително лесен контакт с нещо, което очевидно беше непознат преди това вид НЛО. Имах колебания в продължение на седмици да насоча моите разбиващи облаци тръби към някоя от тези „звезди“, тъй като знаех, че някои от премигващите светлини над небето не са планети или фиксирани звезди, а КОСМИЧЕСКИ МАШИНИ. Когато две от „звездите“ силно избледняха – разбивачът на облаци се превърна ненадейно в КОСМИЧЕСКО ОРЪЖИЕ... Това, което остана от старото световно познание на човечеството след това откритие свързано с енергията OR в периода 1936-1940 г., в този момент се срина отвъд всякаква възможност за възстановяване. Вече нищо не може да бъде считано повече за „невъзможно“. Насочих „тръбите“ към една разположена дълбоко в космоса добре позната звезда и тя намали своя блясък 4 пъти.“
Райх първоначално се колебаел дали да използва оръжието срещу Еа, тъй като обмислял възможността това все пак да е някакъв американски летателен апарат, но ситуацията станала толкова непоносима заради пагубното OR-влияние, което идвало от кораба, така че в крайна сметка той решил да действа. Той открил, че силата на космическото оръжие „Oranur“ била огромна поради чувствителността на енергийния океан съставен от OR. Равновесието на енергията на Еа можело да бъде нарушено или дори да бъде изцяло изваден от баланс чрез изтегляне на енергията директно от него. Засегнатият Еа първоначално изпитвал големи проблеми, пулсирайки хаотично, след това се свивал и дори избледнял напълно. Но космическите посетители изглежда отвърнали на удара чрез увеличаване на DOR-замърсеността в околността.
„Нямало никакво съмнение по отношение на целите на дейността на Еа. Енергията била изтегляна от планетата, а последствията от това били разрушението на растителността, разпадащи се гранитни скали и нездрава атмосфера. Енергийните закони на OR, които били почти непознати на хората, били използвани по един технологичен начин в операциите на Еа.“
Много подробен доклад по отношение на проблема с Еа бил изпратен на американските военновъздушни сили. Те били „силно заинтригувани“ от въпроса, но не и особено изненадани!
За да тества допълнително други взаимовръзки между Еа и пустинята заформяща се от влиянието на DOR, Райх и екипът поддържащ разбивача на облаци направили необходимите приготовления да отидат в пустинята и така пустинната експедиция „OROP“ била в ход.
