Изследване на Еа

В една проста таблица, която Райх прави, той се опитва да отбележи разликите между звездите и НЛО-обектите, които кръжат високо в небето. Някои факти свързани с появата на НЛО като това, че те са безшумни, блещукащите им светлини, които понякога са със синкав цвят, въртящи се дискове, които скриват тяхното движение – всички тези неща попаднали точно на място с някои от фактите, които Райх знаел много добре от начина на функциониране на космическия OR:

1. Така наречените от него същества владеещи космическите оргонни енергии очевидно били доста компетентни и добре осведомени относно законите на функциониране на космическият океан от енергия.

2. Те използвали космическата OR-енергия, за да задвижват своите машини.

3. Техните „сини светлини“ били синхронизирани със синия цвят на всички видими OR-функции – небето, протоплазмата, слънчевите петна и т.н.

4. Тези същества очевидно насочвали своите летящи кораби по главните енергийни OR-потоци на вселената.

5. Точно както космосът не е празен, светлината не идва към нас от звездите и слънцето. Тя се получава в резултат на светлинното излъчване на OR-енергията, която обкръжава планетите. Тя е локален феномен.

Следователно теоретично няма никакви ограничения относно скоростта в космическото пространство и Еа можели да постигат огромни скорости.

Смъртоносна оргонна радиация

Експедицията пропътувала пътя до Аризона, където направила своята база, а по време на пътуването Райх наблюдавал отблизо атмосферните условия. DOR изглежда се концентрирала над градовете, но била още по-очебийна, когато навлезли в пустинните региони. Тук било наблюдавано да се спуска над долините и да кръжи ниско над повърхността все едно е таван. Върховете на отдалечени планински хребети се извисявали ясно над обвивката на DOR, точно като острови сред океана и на тези върхове растителността била все още жива. Тази, която била в по-ниските части, които били покрити от одеалото на DOR, обаче загивала и оставяла само пустиня в долините – особено в районите близо до атомните тестови площадки.

Райх описва, че планинските вериги били „изядени“, изглозгани от DOR, все едно чудовище се е хранило със скалите. Функциите на DOR се характеризирали с „тихо, невидимо и недоловимо изглозгване и коварна консумация на жизнена сила от организма-гостоприемник“. Процесът на дезинтеграция на дърветата и на целите гори бил поради прогресивното напредване на DOR в атмосферата. Дори леко DOR-влияние причинявало суша, сушата на свой ред усилвала DOR. Така се заформял порочен кръг, а жаждата за вода растяла заедно с намаляването на дъждовете. Процесът е бавен и не е лесно различим. Не се знае много за неговото тайно похабяване на живота.

„От голямо значение за овладяването на нашето бъдеще е факта, че големият излишък на DOR е причина за пустините, но това оказва влияние и върху организмите. Пустините от своя страна водят до „пустинно развитие“, което от своя страна причинява DOR или износване на човешките емоции.“

DOR е гладна за храна, за вода, за кислород. Докато DOR нараства, тя е нещо като вампир за своя гостоприемник – в този случай изобилието от животворна енергия, която се намира на тази планета.

Според Райх тези посетители използват свежата космическа енергия на Земята, за да захранват своите машини и същевременно оставят шлаката или DOR в нашата атмосфера. Дали това е нарочно или по случайност няма никакво значение по отношение на ефектите, които биват нанасяни върху живите организми. Райх предвижда пълно унищожение на живота на планетата освен ако енергията DOR не бъде обърната отново и превърната в OR или енергията на живота.

Пустинята около Тъскон, Аризона, била избрана за провеждане на операцията „OROP“. Това била една от най-горещите и стари пустини в САЩ. Нямало никаква примитивна растителност, нямало и дъжд в последните 5 години. През октомври 1954 г. базата вече оперирала.

Основната задача на експедицията не била да направи така, че да завали дъжд над пустинята. Райх нямал амбиция да впечатлява никого като предизвика дъжд. По-скоро той искал да намери граничната линия, която да покаже какъв е потенциала на техните изкуствени опити, които правели с новата атмосферна технология. По-важното било дали тези опити в крайна сметка можели да върнат старото положение, при което да се завърне един саморегулиращ се и себеподдържащ се механизъм, който регулира поведението на образуването на облаците, дъждовните цикли, космическият енергиен метаболизъм в атмосферата и т.н. точно както това е факт при всеки жив организъм.

Райх бил наблюдавал, че живите организми очевидно метаболизират прясно взетата OR-енергия и я превръщат в DOR, която бива изхвърляна във форма на CO2, изпражнения и пот. В здравия организъм енергийният баланс между получената и отделената енергия бил лесно поддържан. По време на болест обаче, доста повече OR се превръща в DOR. По този начин Райх заключил, че преобладаването на DOR явно е общ признак за всички болести.

Субективно Райх и неговите колеги изпитали на плещите си DOR-атмосферата в пустинята като потискаща и дразнеща, със заслепителна топлина, която изглежда изсмуквала соковете и животворната енергия от техните тела.

Така, имайки възможност да види и усети пустинята, експедицията „OROP“ продължила да провежда операции по разбиване на облаци, с идеята да разбере дали един такъв климат може да бъде променен.

По време на тези операции голяма част от DOR била премахната и на нейно място дошла прясна оргонна енергия от югозапад (по протежението на галактическия оргонен поток). Моменталният резултат бил освежаване на атмосферата и околната среда. Сухотата изчезнала, както и белотата в небето. Произвеждането на дъжд не било цел – всъщност забележими резултати били видни още преди да падне какъвто и да е дъжд на сухата песъчлива пустинна почва. До ноември безплодната пустиня северно от Тускон, започнала да се оцветява в зелено и се виждала нова трева! През декември зеленината вече била покрила територия намираща се приблизително на 65 до 130 км. от града, а тревата вече стигала до 30 см. Това се случило без дори да е валял дъжд, изцяло благодарение на прясната атмосферна животворна енергия и придружаващата я влага от Тихия океан, който се намирал на 400-700 км. на югозапад.

Пристигането на денатурирания радий (ORUR), от проведения експеримент в Рангли, драматично увеличил ефективността на операциите. Докато изчистването на атмосферата преди това била извършвано чрез изтласкване на DOR-облаците към езеро, сега в рамките на няколко секунди използвайки материала ORUR, небето се изчиствало и ставало синьо... Промяната в атмосферата била моментално почувствана от всички наблюдатели. Дори мръсносивите афектирани от DOR дъждовни облаци изглежда се превръщали в бели такива, правейки предишната атмосфера блестяща.

Въпреки това Еа също наблюдавал операциите. Когато познатият пулсиращ летателен апарат бил виждан в небето, дъждовните облаци изчезвали и се заформяла доста силна просмукана от DOR атмосфера, която правела условията за екипа доста неприятни. Ако космическото оръжие не било използвано, атмосферата ставала непоносима. Един оператор на оръжието дори бил парализиран от DOR, докато точел енергия от Еа. Райх пише: „нямаше спасение от това, че ние бяхме във война със сила непозната на човека“.

Но се оказало че ORUR е екстремно ефективен в битката с Еа. „Сега всеки можеше да достигне дълбоко в пространството с ORUR. Обсега му на действие бе теоретично безграничен, тъй като океанът от енергия е безкраен и доста чувствителен на стимули, както беше демонстрирано чрез процесите, които правехме по време на операциите над големи райони в пространството.“

Други предизвикващи DOR-проблеми мероприятия били атомните тестове, които се провеждали в рамките на пустинята. Райх впоследствие обмислял възможността да имунизира атмосферата срещу атомните експлозии, точно както живите организми се имунизират срещу инфекции. Създавайки силно „оруризирана“ атмосфера, Райх считал че по този начин DOR-енергията от атомните взривове или пък тази от Еа ще бъде неутрализирана. Било забелязано, че по време на операциите „ORUR“, имало съвпадение на много публично обявени отлагания на атомни тестове.

За Райх било очевидно че въпреки факта, че имало влага в атмосферата, липсата на действителен дъжд над Тускон, била поради DOR-преградата, която се намирала някъде на запад от експерименталната площадка в Аризона, която спирала облаците и влагата да долетят от Тихия океан. Било открито, че бариерата се намира в района на разделението на планината Сиера, където концентрацията на DOR разбивала и разтваряла дъждовните облаци идващи от запад.

До март 1955 г. операциите по отстраняване на DOR били преместени западно от разделението. В рамките на 2 седмици, бариерата почнала да се разпада и същевременно черен дъжд причинен от DOR почнал да пада по земята превръщайки белият пясък в тъмен. До края на март вече почнал да вали дъжд над пустинята. Разбиването на DOR-бариерата постигнала невероятен пробив чрез който свежата OR-енергия достигнала до пустинния басейн.

Експедицията била успешна. Атмосферата преминала през радикална промяна, прекъсвайки 5 годишна суша и превръщайки напълно безплодната пустиня отново в зелено пасище.

Това напълно доказало на Райх, че процесът на превръщането на земята в пустиня без съмнение е обратим и че чрез новия вид оргонна технология човечеството може да преобразува унищожаващата живота енергия отново в такава, която го поддържа.

Привършвайки своята работа Райх напуснал пустинята през април 1955 г. Това била неговата последна голяма операция. В рамките на 2 години той щял да умре в затвора, унищожен от СИСТЕМА, която не може да толерира свободното изразяване на животворната енергия. Но загадката остава...

 От Алисън Дейвидсън
Превод: Alien