Превръщането на пустините в плодородни оазиси с помощта само на морска вода и слънце е възможно на практика. Проблемът е, че все още това е твърде скъпо начинание.
Най-големият завод в света за производство на амоняк и карбамид се намира в пустинята: това е Месаид, закрит промишлен град в Катар. Именно там се намира и един от експерименталните парници, на които се възлагат надежди в бъдеще да превърнат пустините в градини.
«Парник» на тези географски ширини е доста условно понятие: вътре в него е прохладно, независимо от жегата навън. Удивителното е, че този остров от стъкло и зеленина няма външен източник на вода и електричество — той разчита само на слънчевата светлина и на морска вода.
Някои виждат в този есперимент първата крачка по пътя към превръщането на няколкостотин квадратни километра пустиня по крайбрежието на Персийския залив в плодородна земя. Ръководителят на проекта, норвежкият биолог Йоаким Хауге, шеф на компанията с дръзкото име Sahara Forest Project, лелее още по-смела мечта. Той иска да направи зелени всички пустини. И това не е безумен план според него.
Парникът всъщност е преди всичко контролируема среда. В умерените ширини в него се поддържа висока температура, а на юг – прохлада. Тайната е в изпаренията.
Едната стена на парника е насочена към северозападния вятър и има структура на пчелна пита. Тя е постоянно мокра, като охлажда и овлажнява въздуха, който влиза в парника. Най-важното е да не се губи нито капка от скъпоценната сладка вода. Собственикът на промишления комплекс и един от спонсорите на проекта Qatar Fertiliser Company (QAFCO) е изградил мрежа от тръбопроводи за охлаждане на предприятието си с морска вода и сега просто е включил към нея и парника.
Прохладата и влагата намаляват нуждата на растенията от вода, но не напълно. Тук отново идва на помощ морската вода. Фотоволтаична система обезпечава нужното електричество, с което работят опреснителите на морска вода, вентилаторите и другите необходими машини. 300 мІ параболични огледала следят непрекъснато слънцето.
Прототипът има и друга цел – максимално широкото и ефективно използване на морската вода. Например, тя е пригодна за отглеждане на морски водорасли. Фермите за водорасли са все още в зачатъчен етап, като за тях се грижи биологът Патрик Брейдинг от университета в Есекс, Великобритания.
Водорослите могат да станат източник на суровина за фармацевтиката и за хранителната промишленост, обяснява Брейдинг. Биолозите имат планове и за използването на морската вода за отглеждане на соленоустойчиви растения.
Ефектът на охлаждане и изпарение позволява на много непретенциозни растения да растат там, където по-рано е имало само пясък. Основната цел на проекта е възстановяване на екосистемата в пустинята, а не просто развиване на оранжерийно производство. Учените се надяват в определен момент да огледат и дървета, които от своя страна да се заемат със задачата по охлаждане на въздуха вместо изкуствените „пчелни пити”.
Всъщност технологията не е нова. Парниците с морска вода бяха разработени преди две десетилетия от британския изобретател Чарли Патън. Той построи няколко подобни парника, получили редица архитектурни и екологични награди, но не успя да заинтригува финансовите кръгове.
В момента нещата са различни. Компанията на Патън участва в разработката на катарския проект, а също така и над проект за парник с морска вода в Южна Австралия (виж видеото), като доматите, произведени в него вече се продават в Аделаида.
През тази година Sahara Forest Project започва мащабен проект и в Йордания – една от най-безводните страни в света. Обектът, който ще се издигне в района на Червено море, ще бъде 20 пъти по-голям от катарския, като плановете са, ако всичко върви добре, той да бъде разширен първоначално до 200 хектара, а впоследствие и до 3 000!
Финалният мегавариант (който се изчислява на около един милиард долара) предвижда половината от пустинята в Йордания да бъде озеленена – от тревичките до дърветата. Надеждите на учените са, че когато дърветата пораснат, а почвата подобри показателите си, тези участъци ще се нуждаят от по-малко човешка помощ. «Това не е просто екологически устойчиво селско стопанство, казва Хауге. — Става дума за възстановителна екология».
Ученият не се съмнява във възможността за озеленяване на участъци в пустинята, които ще се охлаждат и оросяват активно и в това, че засаждането на дървета ще предостави защита както от ерозията, така и от слънцето и вятъра. Простото моделиране, направено през 2009 г. по поръчка на Sahara Forest Project, показало, че озеленяването почти няма да способства за формиране на допълнителни облаци и валежи. Въпреки това, под дърветата ще бъде по-прохладно и влажно и има надежда, че изменението на микроклимата ще поощри вегетацията.
„Това е правдоподобно предположение, смята климатологът Пол Валдес от Бристолския университет, който изучава причините, поради които преди около 8 хиляди години влажната Сахара се е превърнала в пустиня. «Но, вероятно, съществува някакъв праг, който трябва да бъде достигнат, за да се получи търсеният ефект, подчертава ученият. — И не във всички пустини това ще може да се получи”. С други думи, на едни места озеленяването ще се получи, а на други – не.
За тази цел е нужно детайлно моделиране. Работата се усложнява и от глобалното затопляне, което прави безводните местности още по-сухи.
The video cannot be shown at the moment. Please try again later.
Въпреки това Хауге е оптимист и смята, че след 20 години ще има парници на морска вода навсякъде – от Атакама до Северна Африка, където крайбрежните водоносни хоризонти вече се изчерпват. Според него, например, в египетската пустиня може да се използва една падина с площ 19 хил. кмІ — тя е разположена на 100 км от брига, но морската вода може да се докара до тук само със силата на гравитацията, тъй като падината е разположена под морското равнище.
Източник: NewScientist.
ИЛЮМИНАТИ – Елитът управляващ живота на ...
ПОСЛАНИЦИ ВЪВ ВРЕМЕТО: Част 2 - Край
12.10.2014 20:49
