Националната Агенция за Сигурност на САЩ (NSA за по-кратко) тайно предоставя данни на почти две дузини правителствени агенции на САЩ с търсачка, „подобна на google“, която е изградена да споделя повече от 850 млрд. записа за телефонни обаждания, електронни писма, местоположения на мобилни телефони и интернет чатове, според секретни документи, с които се сдоби „The Intercept“.

Документите предоставят първото окончателно доказателство, че NSA от години предоставя масивни количества данни от следене на пряко разположение и достъп от страна на агенциите за вътрешно правоприлагане. Документи от планирането на „ICREACH“, както се казва търсачката, цитират ФБР и DEA (Управление за Борба с Наркотиците) като ключови участници.

ICREACH съдържа информация за личните съобщения на чужденци, и както изглежда, и милиони документи за американски граждани, които не са били обвинявани в каквото и да е престъпление. Подробности за съществуването на търсачката се съдържат в архива от материали, предоставен на „The Intercept“ от изобличителя на NSA Едуърд Сноудън

ICREACH e била на разположение на над 1000 аналитици от 23 американски правителствени агенции, които извършват разузнавателни дейности, според резюме от 2010 г. Планиращ документ от 2007 г. изброява DEA, ФБР, ЦРУ и DIA (Defense Intelligence Agency) като основни членове. Информацията, споделена чрез ICREACH може да бъде използвана за проследяване на движението на хора, за описване на техните мрежи от сътрудници, да помогне да се предвидят бъдещи действия и потенциално да разкрие религиозната принадлежност или политическите вярвания.

Създаването на ICREACH представлява повратна точка в историята на секретното следене от страна на американското правителство, според документите на NSA.

„Екипът на ICREACH достави първото изобщо споделяне на едро на метаданни за комуникационни съобщения вътре в рамките на американското разузнавателно общество (intelligencecommunity = IC)“, отбелязва строго секретно резюме от декември 2007 г. „Този екип започна преди повече от 2 години с проста концепция, принудени от увеличаващата се нужда на IC за метаданни за комуникационни съобщения и способността на NSA да събира, обработва и съхранява огромни количества метаданни за комуникационни съобщения, свързани със световни цели на разузнаване.“

Инструментът за търсене бил проектиран да бъде най-голямата система за вътрешно споделяне на тайни разузнавателни документи в САЩ, способна да борави с 2 до 5 млрд. нови документи всеки ден, включително повече от 30 различни типа метаданни за електронни писма, телефонни обаждания, факсове, интернет чатове и текстови съобщения, както и информация за местоположението, събрана от клетъчни мобилни телефони. Метаданните разкриват информация за дадена комуникация – като полетата „от“ и „за“ и часа и датата, в и на които съобщението е било изпратено или телефонните номера, на които се е обаждало дадено лице и кога то се е обадило на тях – но не и съдържанието на съобщението или аудиозаписа на обаждането (бел. прев.: което не пречи с актуализации на системата да се включат и тези неща, разбира се).

ICREACH изглежда няма пряка връзка с голямата база от данни на NSA, за която преди това бе съобщено във вестник „The Guardian“, която съхранява информация за телефонните обаждания на милиони обикновени американци според параграф 215 от Patriot Act. За разлика от базата от данни по параграф 215, която е на разположение на малък брой служители на NSA и чрез която може да се търси само в случаи на разследвания, свързани с тероризъм, ICREACH дава достъп до огромен запас от данни, от които могат да бъдат извличани знания (процес, наречен „data mining“) от аналитици от цялата разузнавателна общност за „чуждестранно разузнаване“ – неясен термин, който е много по-широк от контратероризъм.

Данните, които са на разположение чрез ICREACH, изглежда са предимно извлечени от разузнаване на комуникациите на чужденци и планиращи документи показват, че системата черпи от разнообразни различни източници на данни, поддържани от NSA. Въпреки че един вътрешен документ

В официално изявление към „The Intercept“ офисът на директора на националното разузнаване на САЩ потвърди, че системата споделя данни, които са събрани от програми, упълномощени по Изпълнителна заповед 12333, спорна

Правни експерти казаха на „The Intercept“, че са шокирани да научат за мащаба на системата ICREACH и се безпокоят, че правоприлагащите власти могат да я използват за вътрешни за САЩ разследвания, които не са свързани с тероризъм.

„За мен това е екстремно обезпокоително“, каза Елизабет Гоитейн, съ-директор на програмата „Свобода и национална сигурност“ във факултета по право „Brennan Center for Justice

Брайън Оусли, федерален съдия-следовател между 2005 и 2013 г., каза, че е разтревожен, че традиционните правоприлагащи агенции като ФБР и DEA са между тези с достъп до съкровищниците за разузнаване на NSA.

„Това не е нещо, което смятам, че правителството трябва да прави“, каза доцент по право във факултета по право на Indiana Tech. „Може би ако информацията е полезна в определен случай, те могат да получат съдебно право да я предостави на друга агенция. Но не трябва да има тази приятелска система между агенциите.“

Джефри Анчукайтис, говорител на Офиса на директора по националната сигурност (ODNI), отказа да коментира серия от въпроси, зададени от „The Intercept“ за размера и обхвата на ICREACH, но каза, че споделянето на информация се е превърнало в „стълб на разузнавателната общност след 09.11.

Като използват ICREACH, за да правят заявки за разузнавателни данни, „аналитиците могат да разработят жизненоважни разузнавателни следи без да имат достъп до първичната разузнавателна информация, събирана от други агенции на разузнавателната общност“, каза Анчукайтис. „Що се отнася до NSA, достъпът до първични разузнавателни сигнали е строго ограничен до тези с тренировката и властта да боравят с тях по подходящ начин. Най-важният приоритет на разузнавателната общност е да работи в рамките на закона, за да събира, анализира и разбира информация, свързана с потенциални заплахи за нашата национална сигурност.“

Мозъкът зад ICREACH е наскоро пенсиониралият се директор на NSA генерал Кийт Александър, който очерта своята визия за системата в секретно писмо

NSA описали ICREACH като „инструмент за пазаруване от едно гише“ за анализиране на комуникации. Документите съобщават

Целта на ICREACH, който поначало трябвало да струва между 2,5 милиона и 4,5 милиона щатски долара на година, била да позволи на правителствени агенти да преровят съкровищниците от метаданни на NSA, за да идентифицират нови следи за разследвания, да предскажат потенциални бъдещи заплахи за САЩ и да наблюдават внимателно това, което NSA нарича „световни цели на разузнаването“ (бел. прев.: например колко бучки захар от комплекса в Бучеджи си сипва сутрин за закуска шефът на Департамент Нула в Румъния:D).

Документите обаче ясно споменават, че НЕ са само данни за комуникационните съобщения на чужденци, които са на разположение на системата. Резюмето на Александър съобщава, че „много милиони… минимизирани документи с комуникационни метаданни“ са на разположение чрез ICREACH, отпратка към процеса „минимизация“, при който информация, която може да послужи за идентифициране – като част от телефонен номер или имейл адрес – бива премахвана, за да не бъде видима за анализатора. Документите на NSA определят минимизацията като „специфични процедури за минимизиране на придобиването и запазването на информация, която засяга американски лица, от които не е искано разрешение – което прави почти сигурно това, че ICREACH дава на анализаторите достъп до милиони документи за американци. „Минимизираната“ информация въпреки това може да бъде запазена според правила на NSA до 5 години и може да бъде „размаскирана“ по всяко време на този период, ако някога се счете за необходима за разследване.

Гоитейн от „Brennan Center“ каза, че изглежда, че с ICREACH правителството „прекарало камион“ през дупки в закона, които му позволяват да заобиколят ограничения за съхраняването на данни за американци. Според Гоитейн това повдига множество проблеми от правен и конституционен характер, особено ако данните могат да бъдат търсени в голям мащаб от агенции като ФБР и DEA за техните вътрешни разследвания.

„Идеята при минимизацията е, че правителството просто се преструва, че тази информация не съществува, освен ако тя не спада към определени тесни категории“, каза Гоитейн. „Но от функционална гледна точка, това, което виждаме тук, е, че минимизацията означава – ще съхраняваме данните колкото искаме и ако видим нещо, което ни интересува, тогава ще ги използваме.“

Ключов въпрос според няколко експерти, с които се консултира „The Intercept“, е дали ФБР, DEA или други вътрешни агенции са използвали своя достъп до ICREACH, за да задействат разследвания на американци чрез спорен процес, наречен „паралелна конструкция“.

Паралелната конструкция включва правоприлагащи агенти, които използват информация, събрана оттук-оттам от тайно разузнаване, но които по-късно скриват своето използване на тези данни чрез създаването на нова доказателствена следа, която ги изключва. Това скрива истинският произход на разследването от страна на адвокати защитници и при някои случаи и от прокурори и съдии – което означава, че законността на доказателството, което предизвиква разследването, не може да бъде оспорена в съда.

Това на практика би могло да значи, че агент на DEA идентифицира лице, което той смята, че е замесено в трафик на наркотици в САЩ, на базата на информация, съхранена в ICREACH. Агентът започва разследване, но в документите на разследването си се преструва, че оригиналната следа не идва от тайната съкровищница. Миналата година Ройтерс първи съобщиха подробности за паралелната конструкция, основана на данни от NSA, като свързаха тази практика с поделение, познато като Дивизията за Специални Операции (Special Operations Division), за които Ройтерс каза, че разпространява следи от подслушани и засечени неща от NSA и от база данни на DEA, позната като DICE.

Адвокатът от гр. Тампа, Флорида, Джеймс Фелман, председател на секцията за криминално правосъдие на „American Bar Association“, каза на „The Intercept“, че паралелната конструкция е „ужасно проблематична“ тактика, защото правоприлагащите агенции „трябва да бъдат честни със съдилищата за това откъде взимат своята информация“. Той също така рече, че разкритията за ICREACH, „подвигат въпроса дали паралелната конструкция е налице в повече случаи, отколкото си мислехме. И ако това е вярно, то това е дълбоко притеснително и разочароващо.“

Анчукайтис, говорителят на Офиса на директора по национална сигурност на САЩ (ODNI), отказа да каже дали ICREACH е била използвана в помощ на вътрешни за САЩ разследвания и не пожела да именува всички агенции с достъп до данните. „Достъпът до инструменти за споделяне на информация е ограничен до потребители, които извършват анализи на външно разузнаване, които имат подходящата тренировка, за да боравят с данните“, сподели той.

http://www.parallelreality-bg.com/statii/obsti/516--nsa-google.html