Корените на ICREACH могат да бъдат проследени до повече от 2 десетилетия.

В ранните години на 90-те, ЦРУ и DEA се залавят с тайна инициатива, наречена проект „CRISSCROSS“. Агенциите построяват система за база от данни за анализиране на документите за таксуване на телефони и телефонни директория, за да идентифицира връзки между обекти на разузнаването и други лица от интерес за службите. Поначало CRISSCROSS била използвана в Латинска Америка и била „екстремно успешна“ в това да идентифицира заподозрени, свързани с наркотици. Тя съхранявала само 5 вида метаданни за телефонни обаждания: дата, час, продължителност, телефон, който е бил набран и набраният телефонен номер, според резюме на NSA.

Програмата бързо израснала по размер и обхват. Към 1999 г. NSA, DIA и ФБР получили достъп до CRISSCROSS и допринасяли информация към нея. С разширяването на CRISSCROSS, тя била била допълнена със система, наречена PROTON, която позволила на аналитици да съхраняват и проучват допълнителни типове данни. Тези данни включвали уникалните кодове, които се използват за идентифициране на отделните клетъчни мобилни телефони, данни за местоположението, текстови съобщения, разчети от пътувания със самолет и документи като паспорти, информация за кандидатстване за получаване на виза, както и извадки, подбрани от разузнавателни доклади на ЦРУ.

Резюме на NSA отбелязва, че PROTON може да идентифизира хора, базирайки се на това дали те се държат като поведение по „по подобие на специфични цели“. Резюмето също така казва, че системата „идентифицира коресподенти, които имат общо с две или повече цели, идентифицира потенциални нови телефонни номера, когато цел смени телефони и идентифицира мрежи от организации, базирайки се на комуникациите вътре в групата“. През юли 2006 г. NSA изчислили приблизително, че системата съхранява 149 млрд. телефонни сведения в PROTON.

Според документи на NSA, PROTON била използвана, за да проследи „индивиди с висока важност“ в САЩ и Ирак, да разследва параванни компании и да разкрива информация за тайни агенти на чуждестранни правителства. CRISSCROSS позволила да се осъществят много важни арести, свързани с наркотици, и била интегрална част от изпълнителната програма по времето на администрацията на Буш, която включвала отвличането на заподозрени в тероризъм лица и тяхното отвеждане до тайни „черни“ (неофициални) затвори, където те били брутално разпитвани и понякога и изтезавани. Един документ на NSA за системата с дата юли 2005 г., обръща внимание на това, че използването на комуникационни метаданни, е „принос към фактически всички успешни предавания на заподозрени и често била решаващият фактор.“

NSA обаче започнала да гледа на CRISSCROSS/PROTON като недостатъчни, отчасти заради остаряващия стандарт на тяхната технология. Разузнавателната общност била чувствителна към критиките, че тя не успяла да сподели информация, която потенциално би могла да помогне да се предотвратят атаките от 09.11.2001 г. и била силно критикувана за провали на разузнаването преди инвазията в Ирак през 2003 г. За NSA било дошло времето да построи нова и по-развита система, за да увеличи радикално споделянето на метаданни.

(Нека да направим една съвсем груба сметка, основана на изнесената по-горе информация за броя и обема на данните в базите от данни на NSA...

850 000 000 000 : 7 300 000 000 = 116,438...

(Брой на документите, делен на приблизителен брой на цялото човешко население на Земята към днешна дата, равен на броя файлове в базата на NSA за ВСЕКИ 1 човек)

Или казано другояче, NSA може да има поне по 116 файла за ВСЕКИ човек на Земята!

Разбира се, наивно е да си мислим, че NSA има кой знае какви файлове за бедни пигмеи в Африка или за племена из Амазонка, но за хора в индустриализираните развити страни спокойно можем да кажем, че са в досиетата на агенцията (поне заради задължителните от държавата сведения за дата, място, час на раждане (и имена на родители) и смърт, както и за документи за постоянно местоживеене и встъпване в брачен съюз, документи с лична информация в регистрите на НОИ и други държавни агенции, документи в регистрите на учебните заведения, където сте учили, пък и за всякакви банкови сметки (включително дебитни и кредитни карти) и други видове разплащателни инструменти и употребата им, да не говорим за регистри за внасяне на ДДС, документи за учредяване на фирма и документи за собственост на имоти (недвижима собственост) и движима собственост.

За задължителните файлове за употребата на засечени използвани „опасни“ ключови думи при търсене с интернет търсачки или при писане на е-писма и статии в уебсайтове, форуми, блогове, чат системи и социални мрежи, както и за записи на телефонни разговори, въобще е излишно да споменаваме, особено по отношение на мащаба на следенето на обикновените граждани в САЩ от страна на държавата и службите ѝ и различните частни корпорации с тонове конфиденциална информация за гражданите.

И това на фона, че можете лесно да се откриете при търсене за истинското си име в google с добавена ключове дума „Facebook“ (ако сте се излъгали да си направите профил в тази социална МРЕЖА, спонсорирана от NSA) или на псевдонима си в google, въобще всичко това започва да звучи доста различно, не мислите ли?

През 2006 г. директорът на NSA Кийт Б. Александър (бел. прев.: от 3 април 2014 г. шеф на NSA е Майкъл С. Роджърс) изработил своето тайно предложение към тогавашния директор на Националното разузнаване Негропонте.

Александър поднесъл своята визия за това, което той описал като „коалиция за/на комуникационни метаданни“, която да се оглавява от NSA. Неговата идея била да се построи сложен нов инструмент, който да позволи на други федерални агенции да имат достъп до „повече от 50 съществуващи полета с метаданни на NSA/CSS, съдържащи се в милиарди документи“ и да боравят с „много милиони“ нови минимизирани документи всеки ден – което свидетелства за това, че голям брой от комуникациите на американците ще бъдат включени към тях.

„Приносите на NSA към системата ICREACH“ – пише Александър – „ще направят да изглежда нищожен обемът на настоящите приноси на NSA към PROTON, както и входните данни на всички останали допринасящи от разузнавателната общност.“

Александър обяснява в резюме, че NSA вече събирали „огромни количества от комуникационни метаданни“ и се готвели да споделят някои от тях чрез система, наречена GLOBALREACH със своите съответни копия в така наречения съюз на „Петте очи“: САЩ, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия.

Александър предложил, че ICREACH би могла да бъде проектирана като GLOBALREACH и да бъде достъпна само за американски агенции от разузнавателната общност („intelligence community“ или съкратено „IC“ => ICREACH).

Строго секретна презентация на PowerPoint от май 2007 г. илюстрирала как ICREACH би могла да работи – разкривайки нейния „подобен на google“ интерфейс за търсене и показваща как NSA планира да я свърже с DEA, DIA, ЦРУ и ФБР. Всяка агенция ще има достъп до и ще въвежда данни в системата чрез таен „брокер“ за данни – един вид цифрова кутия за писма – която е свързана към централната система на NSA. Според презентацията, ICREACH също така ще получава метаданни от съюзниците от „Петте очи“.

Целта не била задължително ICREACH напълно да замени CRISSCROSS/PROTON, а по-скоро да я допълни. NSA планирали да използват новата система за извършване на по-сложни видове наблюдение и разузнаване – като анализ на „pattern of life“ (образец на живот), който включва наблюдението на това с кои общуват дадени лица и местата, които те посещават в период от няколко месеца, с цел да се наблюдават техните навици и да се предскаже бъдещото им поведение.

NSA се съгласили да тренират други американски агенции да използват ICREACH. Аналитици по разузнаване могат да бъдат „сертифицирани“ за достъп до масивната база от данни, ако те изисквали достъп в подкрепа на определена мисия, работели като аналитици в американската разузнавателна общност и имали разрешително за получаване на строго секратна информация. (Според последната статистика на правителството има над 1,2 млн. правителствени служители и контрактори с разрешително за достъп до строго секретна информация.)

Според документите, през ноември 2006 г. директорът на националното разузнаване одобрил предложението. ICREACH била пусната като тестова програма към края на 2007 г. Не е ясно кога тя станала напълно функционираща, но резюме на NSA от септември 2010 г. я сочи като основния инструмент за споделяне на данни в разузнавателната общност. „ICREACH е идентифицирана от Офиса на директора на Националната Сигурност на САЩ като стандартната архитектура на американската разузнавателна общност за споделяне на комуникационни метаданни“, гласи резюмето, като добавя, че тя предоставя „метаданни за телефонни събития“ от NSA и техните партньори от „Петте очи“ „на над 1000 аналитици сред 23 U.S. американски агенции от разузнавателната общност.“ Документът обаче не споменава всичките 23 агенции.

Ограниченията, поставени на аналитиците, които са упълномощени да пресяват сред огромните информационни съкровищни не са щрихирани във файловете на Сноудън, като има само бегли позовавания на механизми за надзор. Според документите търсенията, извършени от аналитиците са въпрос на одит от страна на агенциите за които те работят. Документите също така казват, че NSA ще извършва произволни одити на системата, за да проверява дали които и да е правителствени агенти злоупотребяват с достъпа до данните. „The Intercept“ попита NSA и ODNI дали са установени случаи, при които аналитици са били хванати да извършват неправилни търсения, но агенциите отказаха да коментират.

Въпреки че NSA първоначално направили изчисления, че над 850 млрд. документи са на разположение на ICREACH, документите сочат, че целта може би е надмината и че броят на персонала, които използват достъпа си до системата може би се е увеличил от сведенията за 2010 г. до повече от 1 000 аналитици. Строго секретният „черен бюджет“ на разузнавателната общност за 2013 г., който също бил придобит от Сноудън, сочи, че NSA наскоро са потърсили ново финансиране за ъпгрейд на ICREACH, за да „се предостави на аналитици от разузнавателната общност достъп до по-широко множество от споделими данни.“

През декември миналата година, група за преглед на следенето, назначена от президента Обама, препоръча, че като общо правило „правителството не трябва да бъде позволено да събира и съхранява всички масови, необработени, непубличти лични информации за отделни лица, за да позволи на бъдещи справки с базата от данни и извличане на данни от документи за целите на външното разузнаване.“ Тя също така препоръчала всякаква информация за американски граждани да бъде „прочистена при засичане, освен ако тя няма ценност за външно разузнаване или е необходимо да се предотврати сериозно нараняване на други лица.“

Питър Суаър, един от членовете на групата за преглед на следенето, каза на „The Intercept“, че той не може да коментира дали групата е била осведомена за отделни програми като ICREACH, но отбеляза, че групата за преглед била загрижена за това, че „нуждата да се споделя е отишла твърде далеч между множество агенции.“

Източник: https://firstlook.org/theintercept/2014/08/25/icreach-nsa-cia-secret-google-crisscross-proton/

Превод: sixenius

http://parallelreality-bg.com/statii/obsti/516--nsa-google.html