На 9 октомври 1941 година американският президент РУЗВЕЛТ дава старта на американската ядрена програма.
Дотогава, САЩ поддържа активно сътрудничество с Великобритания и Канада в областта на ядрената теория и практика. Обменят се специалисти, правят се съвместни разработки и се усъвършенстват различните изследвания и апаратури. Но все още резултатите в ядрената област не са много обнадеждаващи.
Германия също провежда усилено изследвания в специално създаден научен център в Пеенемюнде.
След германското нападение над Съветския съюз, Вермахта е особено чувствителен към успехите на научния център, който се ръководи от младият офицер от СС и многообещаващ учен ВЕРНЕР ФОН БРАУН. Но резултатите и на германските учени не са много насърчителни.
След включването на САЩ във Втората световна война и особено след поражението на германската армия и очертаващата се внушителна победа на Съветския съюз, американците са сериозно обезпокоени и са принудени да предприемат едно изключително по мащаби и с внушителен финансов ресурс активизиране на проекта ”МАНХАТЪН”.
За размера на това активизиране говори фактът, че в неговата реализация участва една огромна , армия от около 130 000 души, а цената на проекта възлиза на над 30 милиарда долара по сегашни цени.
Голяма част от ангажираните в проекта учени, инженери, техници и др. са бежанци от Европа, избегнали нацистките преследвания или руската окупация. Административният ръководител на проекта е генерал ЛЕСЛИ ГРОУВС. Основните работи се вършат в ЛОС АЛАМОС, но Проектът имал обекти из цялата страна.
Всички дейности се осъществявали под контрола на Инженерния корпус на армията. Идейният и научен ръководител и двигател на Проекта бил РОБЪРТ ОПЕНХАЙМЕР, световно известен учен. В Проекта са участвали и много лауреати на Нобелова награда, като НИЛС БОР, ЕНРИКО ФЕРМИ, РИЧАРД ФЕЙНМАН, ЕВГЕНИЙ ВИГНЕР, ХАНС БЕТЕ, ГЛЕН СИЙБОРТ, ЛУИС АЛВЕРАС и други световно известни учени и ядрени специалисти.
Американската пропаганда усилено разпространявала информацията, че Германия е близо до създаване на атомна бомба, но това не било вярно. Германия била много далече в изслезванията си, тъй-като постигнали едва 10% обогатяване на урана.
Напрежението около Проекта”МАНХАТАН” непрекъснато растяло,защото американците били много близо да създаването на атомната бомба. От друга страна, руската мощ и от там руската агресивност непрекъснато растели. Намеренията им да завладеят повече територии вече не били прикривани.
Американското военно ръководство веднага след капитулацията на Германия пристъпило към военна демобилизация, докато Червената армия нямала намерения да се демобилизира. Япония отчаяно отказвала да капитулира. Всичко това налагало Проектът да бъде колкото се може по-бързо завършен.
На 16 юли 1945 година американците взривили успешно първата атомна бомба край АЛАМОГОРДО, НЮ МЕКСИКО. Успехът бил внушителен, далече над очакванията. Учените се прегръщали и радвали, никой тогава не предполагал докъде всъщност води този техен успех и че ще има трагични последици.
По заповед на Президент Труман, на 6 август в 8:15 ч. сутринта бомбардировачът Боинг-29 с пилот Пол Тибетс, пуска първата уранова бомба над Хирошима. Тя се взривява на около 500 метра над земята. Невиждана дотогава светлина, „по-силна от хиляди слънца“, лумва над града, секунди по-късно огнена стихия със скорост 600 мили в час го изтрива от лицето на земята. Над изгорената земя се извисява гигантска гъба – така се наричала бомбата, съдържала уран-235 с мощност 16 килотна ТНТ. Това е първият тест с уранова бомба в историята. Според американските енциклопедии, до края на 1945 г. загиват между 90 и 166 хиляди жители, като половината от тях още в първите часове след взрива.
На 9 август бомбардировачът Б-29 с командир тръгва към Кокура, но градът е покрит с гъста мъгла. Боингът тръгва към Нагасаки, който също е покрит с мъгла, но през една пролука в облаците вторият пилот съзира градския стадион и натиска пуска.
В 11:02 часа 21 килотона плутоний се взривява на 500 метра над Нагасаки. Бомбата е по размери като първата, но с диаметър 1.5 метра. Наречена е „Дебелакът“ (Fatman)в чест на Уинстън Чърчил.
След като става ясно, че Япония не приема капитулацията, Вашингтон е искал да изпита новото си оръжие върху живо, мирно население, а за целта е било нужно Токио да бъде поне формално във война със САЩ.
На 15 август, 6 дни след бомбардировката на Нагасаки, капитулацията на Япония е подписана. Изискването на САЩ импертор Хирохито да бъде съден е отпадало! То явно е било необходимо на американците, само за да се отложи подписването на мира до провеждането на експеримента с атомните бомби.
За да приключи окончателно войната, да покаже Американска силата и решителността си на руснаците и не на последно място да накаже японците заради ПЪРЛ ХАРБЪР, американското правителство под натиска на военните хвърля над Япония 2 атомни бомби.
Жертвите от двете нападения са огромни -близо 400 000 японци загиват от разрушенията или ядрените облъчвания.
1945 година ще се запомни не само с атомните бомби хвърлени над ЯПОНИЯ, но и с това, че се слага началото на ядрената надпревара със Съветския съюз, година на началото на нова война -”СТУДЕНАТА ВОЙНА”, която донесе много беди на човечеството, но и краха на една тоталитарна система – Социалистическата.
1945 година е също годината, след която Атомната бомба не е използвана!
САЩ действително стреснаха и уплашиха света, но накараха човечеството да осъзнае, че атомното въоръжаване може не само да УНИЩОЖИ СВЕТА, НО И ПОРАЖДАЙКИ СТРАХ, ДА ГО СПАСИ!
УСПЕШНИЯТ КРАЙ НА ПРОЕКТА „МАНХАТЪН“ е отбелязан с долната снимка.
18 юли 1945 г., Цецилиенхоф - Сталин, Труман, съветският посланик в САЩ Андрей Громико, държавният секретар Джеймс Бърнс, съветският външен министър Вячеслав Молотов. На втория ред: ген. Хари Воън, преводачът от руски Чарлз Боулън и военноморският съветник на президента Джеймс Вардаман. Само след няколко месеца съюзниците ще станат врагове!
Изглежда, че някъде е натиснат бутон, ко...
ИЛЮМИНАТИ – Елитът управляващ живота на ...
Най-малкото имахме студена война- когато имаше ред в света !!!!
Еднополюсния модел е нестабилен, за разлика от двуполюсния
МнооогуууУ ми хареса в писание за програмата/проекта „манхатън” да науча , че по същата тема в национал СОЦИАЛИСТИЧЕСКА Германия било имало също такъв проект в пенемюнде,„който се ръководи от младият офицер от СС и многообещаващ учен ВЕРНЕР ФОН БРАУН.”
Демек, на чист булгурски, ни каза че фон Браун бил специалист по ядрена енергетика.
Ногу съ възрадвах на това откритие, достойно за Нобел , неее , не „… динамит АГ” , не и Алфред, а за наградата.
Не искам да пропусна да уточня , и това : „На 9 август бомбардировачът Б-29 с командир тръгва към Кокура, но градът е покрит с гъста мъгла. Боингът тръгва към Нагасаки, който също е покрит с мъгла, но през една пролука в облаците вторият пилот съзира градския стадион и натиска пуска „ може и да е вярно, но не на 100 %.
Нъл съ сещаш, че има лееекинка разлика дЪл шЪ съ взираш през блистера за пролуки през облаците ,за да ползваш Норденът, или ,както тук-там пишат че ,ВМЕСТО ПРОЛУКИ В ОБЛАЦИТЕ, са използвани ,едновременно, системата за далечна навигация „лоран” и радиолокационен прицел.
Ъмъ ако кажеш Норден,Лоран … картинката става ,като от другата страна на Луната.
За просветление може да се намери и балистичния изчислител , и системата за бордова отбрана и т.н. и т.п.
Нъл тъй ?
А най-голямото предизвикателство, и респективно най-голямото РЕШЕНИЕ , е било какъв да бъде зарядът , и по тяхному, като се чудели :ураниев или плутониев, РЕШИЛИ : и двете дядо попе, и двете.
И ураниев и плутониев
Ех, шефе..
